Диаболично

- Сещаш ли се за онази история с рачешката супа, в която се обяснява защо на тенджерата, в която се вари супата от раци няма нужда от капак?
- Мммнемм, не си спомням, душко...
- Няма нужда от капак, защото, ако някой от раците тръгне да изпъпля навън, към спасението, останалите го дърпат с щипките си обратно вътре във врящата супата. Хубава случка, нали.
- Не знам дали е хубава, но е подходяща. Вписва се някак. Като онази за хамстера, вълка и заека, дето искали да си сменят имената и да се прекръстят зую, вую и хамстера се отказал да играе.
- Да де, нещо такова. Казват, че страха и завистта не са присъщи единствено на светците и идиотите. Вероятно са прави. Но от друга страна, с притчи и вицове не се живее в края на краищата.
- Мислиш ли, аз пък си мисля, че помага. Иначе трябва да се застреляш от отегчение. Защото другото, което се предлага в менюто е корица на списание с гол кмет, примерно. Толкова сексапил, че да ти се изпилят ноктите на палците на краката. Голият Борисов, току след голата Вулева. Гола вода. Вчера пък имахме „тайни” срещи на същия, на които присъства цялата медийна гилдия (фотографската по-конкретно), или Цаконски, дето си побърка добичетата от разкарване из страната и чужбина. Говедо, рецепиент по европейска програма да не си на днешно време и на Цаконски да не попаднеш.
- Така е, но пробремът е, че не знаеш кои са добрите в случая.
- В политиката ли или къде?
- Нямам идея, но никой май не знае. Трябва критерий за добри. Или поне за правилни.
- Нали!? Това е пробремът. Чакаме на Горския да му писне по някое време.
- Горския в смисъл?
- Ба ли му майката, сине. Не го познавам.
- Мммдам, ето – видя ли до къде я докарахме. Дъвка?
- Нем, благодаря. Няма нужда. Но примерно Президента е дъвка напоследък, гледам.
- И аз забелязах. Само не ми стана ясно защо.
- Хайде сега, не ми казвай, че не ти е ясно. Настъпил е кирката, вероятно.
- Добре де, ясно ми е, ама това на кой му криви шапката, освен на него самия.
- Е, то като цялата ни работа и тази, всъщност.
- В тази връзка, сещаш ли се за една друга история, която ми е любима. През едно село вървял един мъж с чувал на рамото. На всеки 10-15 метра се спирал, свалял чувала и силно го разтръсквал. Друг го наблюдавал, докато минава и тръска чувала и не се сдържал, настигнал го и го попитал защо го прави. Онзи с чувала му обяснил : „В чувала нося мишоци. Като ги стръскам се плашат и кротуват, после като тръгна се успокояват и след 10-ина метра са готови да изгризат чувала и да избягат. Затова се спирам и ги стръсквам.
- Искаш да кажеш, че сме на около деветия метър, нали?
- Е, може и да е осмия, знам ли.

Бързи и яростни

Лицемерието, което за по-научно наричаме популизъм, в политическото лято винаги ме е умилявало. Нескопосано и тъпо и политици, и журналисти , изпълняващи дреби услуги на първите пишат учебник за това какво не трябва да се прави в занаята. Може би проблемът идва от това, че едните и другите често си объркват ролите, тема, която не веднъж е повдигана в тази колонка. Но където и да е той, проблемът, интересното е методичното повторение с подобрение на откровените глупости, които се случват щом термометърът се покачи на повече от 30 градуса.
Премиер и министри, вместо да обявят заслужен отдих (никой не спори за това, че и те са хора и имат нужда от почивка), си счупиха краката да „работят” край морето. Безсмислени срещи и още по-безсмислени мероприятия. Така известният от американския ПР бейбикисинг, който обаче там се ползва по време на кампания, а не по време на неофициална отпуска. Висши чиновници пък излизат в болнични, а после се връщат с тен. Лечебен, вероятно. Нещо като кални бани, но не съвсем.
Но най-ми е жал за Бате Борисов, дето се плацика в Обзор, между две откривания на неща и три интервюта. Чудя се, дали да не предложа на Шефа да го повози на яхта, та и той да се фука, че почива като хората. Малко се съмнявам да поиска, защото той си пада по добрата компания. Пък и не знам дали могат да го качат с все антуража медиен. Освен това Бате си пада по Цв.Цв.-както е видно от снимките от плажа – излизат от морските въли като същи сирени. Е, може да са малко по-тантурести, ама това са детайли. А на тази картинка чудно би прилегнал старият рефрен “за мен ти си морска сирена, морякът –удавник съм аз”.
Да не пропусна да отбележа, че Бате Борисов бил разрешил Албена Вулева да се снима дибидюс пред Парламента. Вече знам каква му е стратегията – ще сваля властта. Но е забравил, че със стари курви нов бардак не се прави.
От жегата или от немай къде Волен пък внезапно си спомни, че доведеният му син е внук на Радой Ралин, царство му Небесно. Същият – Димитър Стоянов, си спомни за това кой е баща му и проплака от страиците на един вестник, който е толкова гнустав, че не ми се иска да му споменавам името му. Т.е. някакво тотално отсъствие на лична хигиена
В този ред на мисли опозицията се договори да пълна изолация на властта, каквото и да означава това. Вариантите са няколко – опозицията, и тримата (защото те вече се броят на пръстите на едната ръка) се изолират от власт за неопределен период от време. Срок – постоянен. Отговорници – известни. Може да се отчете като изпълнено, тъй като опозицията скоро власт няма да види, ако така я кара.
Вестникарският анонс за 1000% ръст в продажбите на яхти ме радва също. Ето ти поредното доказателство за рахата на българите. И за необявените платени публикации. Чак ме е срам да кажа ПР, щото тази работа не е като онази.
С такава опозиция и медии на правителството му остана единствено остапбендеровския сценарий – спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Апропо и в тази връзка. Като прочетох за оставката на зам. министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев, отново ми изникна уместният въпрос – онзи зам. министър Ивановски, дето оплеска нещата с Брюксел, още ли не е подал оставка или аз съм я проспала по време на лятната си отпуска (тъй като и аз съм на море, както е ясно и не го крия) !? Или задавам отговори...Естествено, че не е. Такива като него не знаят как се извършва действието давам, те познават само обратното – вземам.

Да убиеш присмехулник

Не сме готови. Това е може би най-простия и лаконичен израз, който можем да използваме за всички случаи. От простото обобщаване на факти от типа „снегът ни изненадва през зимата”, до прочита на един европейски доклад да речем.
Не сме готови да бъдем членове на ЕС. Факт, който трудно може да бъде опроверган.
Не сме готови да приемем политическата истина, когато ни се казва открито. Напротив, умирайки от страх истеризираме срещу нея до небето. Не сме готови да направим оценката за собствената си неготовност. Не сме готови да управляваме, да бъдем опозиция и още по-интересно – не сме готови да избираме.
За сметка на това, пионерският ентусиазъм не напуска цяла една генерация. Готови сме да отрежем главите на две телета на площада, като диви варвари. Винаги сме готови да напливателстваме. Няма по-готови от нас за музувирлък на дребно. Апропо – епитетът музовир и произтичащите от него причастия е дума, която няма аналог. Музовирът е един такъв, дето е гаден, но не по конкретен повод и персонално, а принципно.Музовирлъкът е състояние на духа. Ей за това става дума.
Страхуваме се от истините. И винаги имаме готова формула срещо тях. Нещо в стил „а вие защо биете негрите”. Който сервира истина, получава компромат. Мисля да го изведа като първо просто правило на политическата баналност. Естествено никой от т.нар. обществено мнение не си прави труда да изгради елементара причинно-следствена връзка. Къде, къде е по-просто да погледне мазно и завистливо и да тегли един сиктир. На всички. Какво му пука за приложната теория на конспирацията.
Което пък по естествен път отвежда мислите към едни, които мога да нарека марионетки, с амбиции на кукловоди, обикновени ченгета от миналото и прости сътрудници и кандидат-сътрудници. Както и да ги наричам, още са тук. Нищо, че все по-малко неща зависят от тях. Да, наистина все по-малко. Те не си го признават, а онова нещо – обществото няма и как да го разбере. Те отшумяват по обективни причини. Не че някой е направил нещо срещу тях. Просто са old-school.
Освен това и тези Те са във вътрешен конфликт – хем да дърпат конците, хем да не излизат на светло, хем всики да се страхуват от тях. Не въпроса в категорията на ресторанта, който ги приютява. Това противоречие обикновено довежда до водевилни ситуации. Спомням си, как един мастит телевизионен водещ беше отишъл на обяд да кандардисва един от неофициалните бащи на конспирацията и кукловодството за интервю. Разговорът тръгнал тежко и важно. Маститият водещ се огънал, както се полага пред Бащица. Последния пък така се вдал в ролята (или просто е от възрастта), че заспал на масата. Хей така – в едната ръка вилицата, в другата чашата скъпо вино и леко оклюмала глава. Все едно слуша много съсредоточено. Но все пак спи. Колегата много се подтиснал и си тръгнал.
А най-забавното е, че има още една категория – мушмуроци. Които никога няма да си простят нещастието, че са точно толкова посредствени, колкото е голям апетита им за власт. Драма. Те са Персонала. Но пък никой не знае за тях и техните драми. Представляват проблем единствено за себе си. Събират злобица и сили и най-голямото нещо, което могат да произведат е да гръмнат с топ по врабче. За жалост, усилия, които никога няма да бъдат видяни и подвизи, които ще знаят само те. И дори, когато си мислят за гнусотийките, които правят, ще се скриват в тоалетната и ще пускат водата, за да не би Големия да чуе мислите им, че тогава страшно.
Но това, последното не е интересно за читателите. Мушмороците и това знаят – тях просто ги няма на картата.

Да напуснеш Лас Вегас

В политиката, както впрочем и в много други човешки дейности е изключително важно да уцелиш правилния момент. Това е една адски деликатна хватка, която обаче се удава на малцина. Не че доста от политиците на прехода или преходните политици (както и да ги нарека, все ще е правилно) не се оказваха в подходящия момент на подходящото място на различни етапи от историята, но това обикновено е ставало без тяхната пряка намеса. Просто късмет или стечение на обстоятелствата. И резултатът преходен. В парламента примерно имаше две последователни мнозинства, в които повечето от парламентаристите бяха случайно попаднали. Типичен пример за стечение на обстоятелствата. Това се случи и със СДС през 1997 и по-късно с НДСВ, когато си дойде Царя, както се казва по народному. И ако перифразирам един „титан” на мистълта, те не бяха партиен елит, а сбор от категории.
Личната стратегия на повечето от тях, че и на Костов примерно, не включваше кой знае какво. Е, да речем на Костов му се получи и въпреки, че още дълго ще му се виждат тъмните следи и последствия от заиграването на власт, то случайността в поемането на същата може много ясно да се види по състоянието на дясното и в частност на СДС. Тухла върху тухла не остана след него.
Царя пък допринесе много за историята, главно чрез аксиоматичното доказване, че когото и да хванеш от улицата, щом го напъхаш в депутатска листа, ръкоположена по царски – ще стане парламентарист. Че някои вече и втори мандат карат, ама ако ги накараш с две думи да ти обяснят, какво точно работят, едва ли ще успеят.
Но цялото това разсъждение трябваше да изведе към друга закономерност. А именно, че когато се разминат целта и правилния момент, може тотално да се промени логиката на историята. Справка Бойко Борисов. Адски му се иска да е премиер, обаче му се доиска прекалено рано. В смисъл, получи му се, но до някъде. Не стана премиер, стана кмет. Не е малко.
Т.е. историческото време и неговото желание се разминаха безвъзвратно. За да се стигне до днес, когато да се опитва да коригира времето. Първо, забравил е, че онези, които претендираха, че времето е тяхно не свършиха добре. И второ, пропуска да отбележи малката подробност, че ако в армията и полицията командите и заповедите са позволени, то в политиката са малко по-деликатни нещата. Като в любовта. Към всичко трябва да се подхожда с пиниз, а не с тояга.
Това по повод на онези точки, дето ГЕРБ ги приели и Бате пък разпоредил да се изпълняват. Без хън-мън. Та се наложи Президента лично да им напомня, че не е зле да се запознаят с Конституцията по темата. Аз бих добавила и въобще. Най-малкото като граждани трябва да си знаят основния закон. Или директивата опозицията да напусне парламента. Тя го напусна, ама за да изпадне в заслужен отпуск, след шестия вот. Ще си помисли човек, че от броя на вотовете им зависи надницата, но нейсе.
За онази смешка със заплахите за живота пък изобщо не ми се говори. Лош сценарий, лошо изпълнен. При това с реторика, на която биха завидили творците от ранния соцреализъм. Патос, жертвоготовност и пълни глупости, но в името на партията и лидера.
Ако трябва да се обобщи, като за край на сезона – работата на Кмета взе да напомня старата максима, че нищо старо не е забравил, но и нищо ново не е научил.

Закуска в Тифани

Кому принадлежи привилегията да получава сводката за най-важните тайни операции на съответните служби, заедно с чашата сутрешно кафе? Това е идеален въпрос за тест. Някои наивници може да отговорят, че тези, които се ползват от въпросната привилегия са примерно трима или четирима – шефът на съответната служба (макар, че той би следвало да я знае от вечерта с ракията барабар), министърът на вътрешните работи, премиерът и президентът. Да, да, обаче не, както казват философски българите. Тук това просто правило не важи. Верният отговор е друг – целокупното зрителство на сутрешните блокове по телевизията. Щом ДАНС отвори врати да посрещне някакъв разбойник за разговор или каквото и да било там, Бареков с блеснал поглед докладва на всички. Коритаров, да не остане назад пък тутакси дава думата на говорителката на ДАНС, само дето си сменят ролите – той говори, тя позитивно и открито сумти по телефона. Няма такъв цирк.
Изобщо работата на ДАНС (българското ФБР) силно заприлича на рум сървис – поръчваш и получаваш. Развиват се в сферата на услугите, така да се каже.
Каквото и да се случи – ДАНС веднага трябва да го отрази с действие. И то колкото по-публично, толкова по-ефективно. Всички да са участници. Сертов може да помисли върху възможността да изведе офисите от „Черни връх” направо на площада пред президентството, примерно. Да са достъпни за всеки.
Тук вече не мога да се въздържа и ще изведа Първи таен постулат на Кръстева – колкото по-малка държавата, толкова по-явни тайните й служби.
Ето в недемократичното време формата, в която се развиваше и публицистика и литература, че и музиката, но това е друга тема беше социалистически реализъм. С годините на прехода тя вече е нова - магически реализъм. Дето едно нещо хем го няма, хем го има.
Апропо, прочетох някъде, че ДАНС-а щели да си обучават агентите на семинари, организирани от пр-агенция, под шапката на министерство на администрацията с пари от европейска оперативна програма. Ама браво. Следващата стъпка е да пуснат нарочен бюлетин „Предстоящи събития”. Да не се изненадваме по сутрешните блокове, примерно. За непросветените може и да не е ясно, че именно тези, дето консумират средствата по оперативната програма , възложени им от управлението на същата, са в близки бизнес-отношения с управата на вестника, в който се съобщава за събитието, т.е. оправдават се едни пари. Защо, бре джанъм. Защото правителството няма бюджет да осигури финансирането на 2 семинара за ДАНС!? Да ни имам тайните служби, дето ще ги учат чиновници и обикновени пр-крадливи пръстчета.
Но какво да се направи – малка държавица сме, а София пък още по-малка. Въртят се едни 200-300 души, дето или са роднини, или баджанаци или пък са колеги от тези или по-минали години. Няма начин да има начин да се покрие някой.
Само не ми е ясно защо съзнанието, че можеш да си избягаш от миналото продължава да битува при някои хора, като примерно Пламен Юруков. За чий му беше да подписва декларации и пр. клетвени глупости в ефир. В края на краищата биографията на всеки е неизменна и неизменяема част от него. Както казваше баба ми, царство й небесно – со песок да се триеш, пак сум ти баба.
Жалкото е, че ако до преди няколко месеца си мислех, че СДС, ако не друго-поне е марка, сега силно се съмнявам и в последното. Ако още е марка – то това е марката на компрометираната, окаляната и изгубената кауза.

Хайка за вълци

Слънчасахме. Драматично. Не че не му е времето по това време, ама чак толкова. За хората не знам, ама аз съвсем се обърках. И това не е най-лошото, щото туй си е екзистенциален проблем. Но, както забелязвам и колегата Бареков тотално се обърка, което вече си е национален проблем. Нали така. И не му е лесно на момчето. То ОЛАФ ли да изправя, с доклад на ЕК ли да се справи, разследвания ли да провежда в ефир, на министрите ли да угоди, на опозиция ли, или да направи ниска хватка на Бате. Няма спор, че не е просто, нито пък безотносително положението. Чудя си, какво още чакат неговите творчески ръководители, та не са предложили сутрешния блок да стане едно 4-5 часа. Така вместо да губят безсмислено времето на публиката с предавания и сапунки, ще имат възможност да упражняват древния занаят колкото им душа иска на клиентите, пък и да обслужат всичко, което го е напънало да се изказва. И за Гамизов време ще има и за всички бъдещи ангажирани по скандали и прочее.
Щото доста се сгъсти програмата. Като в старите филми от нямото кино се движат събитията, само дето говорилнята е правопропорционална на динамиката на сторитата. И много главни герои, а Бареков един. Трудно.
Ето сега си ги изброявам на ум случките и се чудя коя е по-по-важна. Вот, корупция, отвличания, гърмящи складове, земеделци и обикновени вносители на кафе, и онази баба, дето хвърли запъртъка по Бате съвсем ме натъжи. Нищо свято не остана. Да не говорим за вълнуващата реакция в отговор. Ще ги скъсам, просъскал Бате. Кого бе, пиле, ще скъсаш...Бабата ли или!? Но това е нищо, все пак. Просъскал, а можеше да я застреля, както се казваше в един стар виц.
За Президента и последните събития хептен не ми се пише. Тъкмо да модернизира и реформира политическата система, да врътне едно референдумче и гледай проблем - дарители-бандити, източили, натрупали, а той как да ги провери. Че тогава ДАНС-а го нямаше даже. Изобщо на партийния фронт нещо ново. Бой на негри в тъмна нощ. А до изборите има една година, пресмятам. Едни пък се надяват, че е по-малко. Чудя се дали си струва да ги светна, че и по-малко да е, тяхното няма да стане повече.
Ивановски, примерно, вместо да си гледа евробезпорядъка решил, че като пуска слухове, че Плугчиева (ресорното му вице) ще стане премиер ще си гарантира отново и за винаги светло политическо бъдеще. Нещо се е объркало момчето.
От тази точка на кипене, само по-зле може да става. Като в алпинизма, където се знае, че след четвъртия метър всички рискове са еднакви. В смисъл, че няма голяма разлика дали ще паднеш от 15 или от 25 метра.
Въпреки, че сигурно не е едно и също да уволнят висш държавен чиновник на втората и примерно на осмата година. Разликата ще да е голяяяяяяма, казват информирани източници.
Социолозите, от своя страна, регистрираха чак сега, че ако на изборите има бюлетина срещу всички, тя щяла да бъде най-популярна. А, добро утро! Със сто години закъснение. Което пък ми припомни идея за национално движение „Долу другите!”, което преди години искаше да учреди колега журналист. Ако не го беше домързяло тогава, „Долу другите” ей сега щеше да привършва четвъртия си мандат.

Портокал с часовников механизъм

За нуждите на анализа възможността да се затвори в отрязък някаква наблюдавана тенденция е изключително полезно. Хей така примерно ни се получават нещата с политическите скандали. И най-приятното е, че са седмични. В смисъл, че съвпадат с календарното разпределение. Тръгват в началото на седмицата, развиват се, добиват апогея си в петък, а в събота и неделя биват изанализирани и респективно приключени. За да се отвори място на следващия. Ако трябва да се детайлизира схемата – понеделник обикновено е денят в нищото.
Въпреки, че точно миналия понеделник президентът елегантно опита да произведе нещо подобно, май в разрез с усановената традиция. Като се замисля обаче изборът на ден също е част от промяната на статуквото. Не че му се получи, но не това е въпроса в момента.
Друг пък един системен почти участник – кмета – реши да захлупи периода с обобщението, че опозицията била жертва на държавен заговор.
Преди да се позанимавам по-издълбоко с идеята само ще кажа, че няма държавен заговор, който да може да стори на опозицията, онова, което тя съвкупно, без да е съвкупност от категории си причинява.
Но, карай. Това е малко не- аналитично, все пак.
Толкова по отношение на разпределението на темите и времето. По самата същност на темите могат да се намерят няколко интересни тенденции.
Бившият лидер на партия си поиска да се намали влиянието на партиите. Даже съвсем да се игнорират от избирателния процес.
Бъдещият лидер на партия (официално, ако законът му позволи) пък обвини държавата. Сега, от една страна е много симпатично, че той идентифицира държавата, като нещо, което няма нищо общо с него самия и партията му. Това обаче едно, че не е вярно, второ е бягство от отговорност през задния вход. Що се отнася до президента пък – той да обясни, ако иска, какви са му мотивите. При условие, че партийните системи са база на устройството на всяка нормална демократчна държава, той какво си представя? Висш мениджмънт или ООД, които да управляват. И примерно АД като законодателен орган?
Видяхме го бизнеса как се справя с управлението на партия, примерно – само с кафе не става тази работа.
Или да питат Костов преди да подскочат по този начин. Той хем ги разбира нещата по оста политика-бизнес-пари прим, хем чудесно знае, как и най-окралия се политик може да се издъни за винаги.
Апропо, няма как да пропусна да отбележа трогателното откритие на Бойко, че Юруков бил по-неопитен в политиката от него. Намери се най-сетне един, дето цъфна и по-късно така да се каже, та Бате да се успокоява, че не е сукалче в занаята. Въпреки, че действията му все още носят ентусиазма на прохождащо дете. Примерно това със заговора малко раничко го извади като тактически ход. Какво ще прави до изборите се питам, ако от сега си огърми патроните. Освен, ако не се надява да изчака триумфа си като Нелсън Мандела, примерно.
Но във всички случаи остава отворен един въпрос, който за да артикулирам ще използвам цитат от въпрос, който колега журналист зададе скоро в ефир „ Как мислите, дали някой дърпа конците при неговото звукоизвличане”, каквото и да означава това. На мястото на „неговото” за нуждите на анализа, както казах в началото можете произволно да поставите имената,както на споменатите, така и на пропуснатите.

Quo vadis

Като се замисля за развитието на държавата в икономически план (тъй като аз и за такива работи си мисля, като национално отговорна авторка на колонка), неизменно опирам до темата за пазарната ниша, в която тя би могла да се реализира. Пак казвам – икономически. В смисъл тигър на Балканите. И мисля и мисля и в крайна сметка той, животът го измисля. Ще е туризмът. Много ясно.
Но не какъв да е, прост, някакъв туризъм. Ние можем да се прославим с екстремен такъв. В който да предлагаме на търсещите всякакъв вид екстремни преживявания. И то с минимум инвестиции и максимум късмет и просто стечение на обстоятелствата. Ей го на – последните няколко дни търсачът на силни усещания можеше да попадне от ужаса на рациационното облъчване, през екстрите на бомбардировки и взривове, земетресение, пожар и торнадо. Последните четири за по-малко от 24 часа. Единственото, което му трябва на туриста е транспорт за ръшка от събитие на събитие. Щото по телевизията пак е страшно, но не е същото. Там бедстствието има прост истерически профил.
Впрочем, всичко това се случи, докато чудодейните икони бяха с София. Не искам да си мисля без тяхна помощ какво би станало.
Освен това природните дадености могат да се гарнират превъзходно с чисто национални такива. Екстремно обслужване на туристи, което започва от такситата-копърки на летището, минава през невероятните хотелски услуги . Пример - 4-те звезди на един хотел толкова много изненадват с екстрите, които се прелагат, че едва ли туристът се е и надявал на подобна радост. Примерно да няма топла вода. За какво му е – навън и без това е горещо. Или пък вентилатор, вместо климатик. То от климатичите освен настинка и летен вирус, друга полза няма. И така нататък.
А за по-тънките познавачи предлагаме приложно Теория на конспирацията. Елитарна, така да се каже, услуга. С всички екстри – заговори, конспирация, тероризъм, мутри, бандити, политици, жени, пари, секс, наркотици и пр. Както си му е реда.
Но пък подобни услуги трябва да се администрират на правителствено равнище, според мен, а и публичното и политическото пространство са пренаситени от експерти в областта. Държавата си плаче за министерство на екстремния туризъм (МЕТ). Е, Б.Б. ще реши кой да е министър, но концепцията му я дарявам, щото той онзи ден каза, че ще си има министри и ще си ги координира, когато му дойде времето. Нека. Е, битката за министерското място в МЕТ няма да е лека. Но да не забравя – то зам.министри, шеф на кабинет, членове на политически кабинет, съветници и експерти, директори на дирекции и пр. сволач административна има не като за едно, като за две министерства. Дори само от генерали да го направи, пак ще стигат хората. Кадровия потенциал, така да се каже. Атанасов, Колев, Танов, Василев, Димитров (тук може всякак – Димитър, Божидар и пр), Бакалов, Яне, Гранитски, Сидеров, Каракачанов ...Спирам с изреждането, щото съм сигурна, че пропускам мнозина, а пък и ми е ограничено пространството.
Апропо, странен виц прочетох в един сайт онзи ден – ПР-ка, известна с близостта си с всички държавни мъже по върховете, установила, че е бременна и се обадила на президента възмутена- как не те е срам, бременна съм! А той не се досетил с кого говори...Добре, че във вица не се казваше дали става дума за България или не, че голяма излагация и за занаята и за комуникациите в държавата на екстремния туризъм.