Чисто и просто. Като къпан милиционер.

Чета и не разбирам. Не че ми се случва за първи път. И тъй като винаги съм ненавиждала фразата “казах ли ти” няма да я използвам.

Никога не съм харесвала Бойко Борисов.

Нито като мъж.

Нито като пожарникар.

Нито като мутра.

Нито като охранител.

Нито като главен секретар.

Нито като кмет.

Нито като премиер.

Няма да го харесвам и когато стане отново обикновен келеш, нито пък ако стане президент.

Просто не ми е тип. И като мъж, и като мутра, и като кмет и като премиер. И като пожарникар, въпреки, че знам, че нямам тип за пожарникар, та да сравнявам.

Не разбирам. Както не разбрах истеричното харесване  на Бойко Борисов, така сега не разбирам депресираното разочарование от Бойко Борисов.

Може ли някой да сподели какво точно е очаквал, та е разочарован/а. Какво са захленчили като прелъстени и изоставени госпожици. „Надявахме се”, „вярвахме му”, „харесвах го”, „нали беше силен”, „нали той щеше да ни оправи”... Ами оправи ни. Ама всичките вкупом. Ей на това най ме е яд.

Щото едни гласуват с джобовете си, други със завистливите си душички, трети с оная си работа, а на никой не му хрумна да гласува с главата си. Щото като избираме, не избираме тестостерон на века, а избираме политици.

И ако вотът е занимание интимно, сега оправията е колективно. А последиците твърде неприятни, но за сметка на това обещаващи  да са продължителни.

Та така. Чета си аз. И не разбирам. Понякога нещата изглеждат банално прости и обикновени.

Бойко Борисов просто не става за премиер. Не му се получава на момчето.

Бойко Борисов може и да става за мутра.

Бойко Борисов може и да става за мъж.

Не знам и не искам да го проверявам. Достатъчно емпиричен опит се натрупа.

Сега трябва да се случат две неща. Той да си вземе шапката и да ходи да тренира бекхенда си, че много му е важно да е добър на тенис, или да си почива, щото е преуморен, а тези дето са разочаровани тихо, тихо и по възможност за дълго. Че аман! 

Мене ме, мамо, змей люби!

Ще го направя! Вече съм съвсем сигурна. Както много пъти съм се заканвала, ама този път съвсем сериозно ще пиша книга. „Властта, като удължител за пениси”. Добре, де! Няма още да я пишаJ само ще се заканвам.

Нооооооо, днес посветих някакво време за да прочета в. „Шоу”. Голем смех! Както винаги, ама ми се иска да споделя, тъй като споделеният смях е два пъти смях.

Вестникът ме грабва със заглавия още от първа страница (както си е редно). И прочитам „Веселин Данов : Ако не ме ликвидират, ще се обеся” . Не виждам каква е новината в това заглавие, пък и не разбирам какво го спира да се обеси, та чака някой да го ликвидира. Евентуално неуспешно. „Надежда Михайлова прави дива любов в Южна Африка” е следващото заглавие, което прочитам с любопитство. Така е. Политиката винаги ме е дърпала. Предполага се, че екс външният министър, като една съща тигрица се е отдала на ласки и секс в периода на разгонването си в сърцето на саваната. Хищно животно, ще рече познавачът. Нищо, че няма никакво порно в текста, важно е заглавието.

„Росен Петров с 10 бона заплата” е кратка дописка, тип колонка, която обаче ще удари в сърцето всеки читател-журналист. Няма справедливост, ей! Непосредствено до нея се мъдри къс литературен анализ на текст от песен на Ивана, който не оставя равнодушен и най-верният фен на чалгата. Чуствам се адски напред, щото знам коя е Ивана. Е, вярно, че не знам коя е Андрея, за която се пеело в песента, ама пак съм доволна. „”Ууууууникална, с тоя ум в доза минимална”. Баси какви житейски истини имало в чалгата, а аз така и да не знам чак до сега.

Съответно за сезона летните и морските дописки имат своето заслужено място в „Шоу”. И, най-изненадващо за мен, имат и различно звучене. Едни са сприхаво заядливи, други направо злобни, а трети похвалителни. Браво, това е то обективната журналистика, макар и в цвят на детска диария. Ето примерно Ернестина Шинова се радва на уважението и възхишението на ветникарите. „Ернестина напълни очите и мокрите сънища на плажуващите...” Това ако не е комплимент, здраве му кажи. Браво на женицата. Докато за разлика от нея Петя Дикова е попиляна. Несправедливо, ако се съди по снимковия материал.. Аааа, разбрах какъв е проблемът. „Въпреки розовите очаквания на плажуващите мачовци, Дикова така и не свали черното горнище на банския си, инкрустирано с някакви грозновати копия на скъпоценни камъчета”, пише разочарован репортер-вояйор. Виж на Владо, синът на Пеньо Пенев, авторът направо е завидял. „Синът на Пеньо Пенев спаси гола рускиня”. При внимателен прочит се оказва, че рускинята била по монокини, но пък отговаря почти на 100% на идеала на морския гларус и на бедния журналист. Тя била много богата (каква да е иначе) и ръшкаща с луксозна яхта, приказно красива (това е по подразбиране) и сама! Е това вече е да удариш джакпота от тотото;) „Очевидци” разказали, че рускинята пристигнала с богаташ (!!!), който я изоставил и ....мистериозно изчезнал. Та тя така си останала – бедстваща и очакваща спасение от някой нашенец. Е, върви им на някои, ще зацъка тъжно с език пропусналият събитието.

Несправедливо, помоему, е забутано на мъничка колонка заглавието „Златка на тест за интелигентност”. Защо, бре!? Защо не поощряваме момичетата като Златка да докажат истината за красотата, интелекта и още нещо. Той и приятелят на Златка бил казал, че не ще тя да се прави такъв тест, щото това не било като тест за бременност. Само се чудя той пък от къде е толкова на ясно с тестовете за бременност.

„Коритаров засечен с млада любовница” е заглавието, което само издава завистта на пишещите, но недоумение у мен събуди следното : „ Бившата на Брендо се утешава с тиърче от брат си”. Значи да се разберем – ако някой замества гадже с истински тигър това си е содомия отвсякъде;)))

Ако трябва да се опитам обобщя съвкупния образ на репортера от в. „Шоу” бих могла да го опиша така:

Той е недооценен и зле заплатен, има ниско самочувствие, а може и да е нисък на ръст, не е правил секс отдавна и не харесва жена си (гаджето си), но си го държи, тъй като по-добро няма как да му падне.;)

Репортерката много прилича на репортера, с тази разлика, че е леко несмаслена на вид, зле облечена и неподдържана.

Двамата се различават и по първични полови белези. Може и по вторични да се различават, ама де да знам открили ли са чудото на епилацията;)

В. „ Шоу” верен на традицията да извършва и други услуги от страниците си е избрал нестандартен начин да оправдае ромския цар Киро, който напоследък има проблеми със закона и с медиите, след като отвлече журналист, дръзнал да снима строящият се незаконен царски мавзолей. „Цар Киро: Подкрепям Бойко, затова ми бутат мавзолея”. Ами не го подкрепяй, бе Царю! Толкова ли е трудно да се сетиш!

Но абсолютният фаворит в този брой за мен си остава заглавието „ Симеон, Паси и Милен Велчев са извънземни!”. И това го твърди Стамен Стаменов от асоциация „Феномени”. Кратко, точно и изключително ясно и логично. Интересното е обаче, че в заглавието са пропуснали да подредят и Дянков, за когото феноменът също е казал „ На първо място от по-новите (политици, б.а.) – Симеон Дянков. Той е като „по учебник” – притежава всички ярки качества на рептилиите (извънземните, б.а.)”. Може пък от редакцията да са се притеснили, че може по репилийски да им се стовари гневът Борисов на главите, че тя и свободата на анти-извънземността си има граници. Дянков може и да е репилий, ама него Бате си го е избрал.

Иначе много проникновено интервю, ще знаете. Много авторитетно. Разбрах аз, какъв е проблемът на човечеството – рептилиите (извънземната раса), дето искат да ни вземат Земята. Приличат на гущери в очите и носа и ядат деца. Направо настръхнах. А едно от първите доказателства за присъствието на рептилиите по българските земи (естествено, че сме първи и по извънземни) бил текстът на песента „Мене ме, мамо, змей люби”. Всичко опира до секса и това си е положенинето. А нашенката е най-палавка. Не стига, че я обладава змей, ами и се хвали и го възпява. Признателност, така да се каже. Имам известни опасения, че и Феномена го е налюбил змей, но пък аз съм либерален човек. Важното е младите да се обичат, от коя планета са няма никакво значение.

ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ

Винаги съм смятала, че рано или късно, човек се превръща в това, което най-силно презира. Мислещият човек, де. Та в този ред на мисли, презирайки ексхибиционистичната графомания на колеги и нарушавайки обета за писмено мълчание, който дадох преди две години (като един същи Костов), днес се изкуших. Пише ми се, мама му стара. Алтернативата на писането е да изтрещя една чудесна сутрин и, докато гледам сутрешния блок (щото той по която и телевизия да е, пак си е един) да си спраскам телевизора. Което пък е тъпо, щото в тази криза от къде кинти за нов телевизор, а!?;) Та, няма начин – ще се пише. Току виж и книга съм издала, което би било последното (евентуално) стъпалце към дъното. Но това е друга стройна житейска концепция, която ще споделя при друг случай.

Божке, Веско Маринов спортува откакто се помни. Мислех си, че поне ще каже, че пее откакто се помни, ама на. Другото, което вероятно прави откакто се помни би трябвало да са свирките. Както се казва, творчески профил.

Има нещо гротескно в това на какво заприлича медийното поле за последната една година. Удивително изравняване. Като след дълбока оран. Впрочем, сигурно и аз от оранта съм се вдъхновила, тъй като до преди 15-ина минути си копаех ведро фермицата във ФБ и се наслаждавах на летните конвулсии на водещите на сутрешните блокове.

Та, медийното поле. Положително, с взор в бъдещето и някак не просто безкритично, а наведено и правилно поведение. Не че не сме го виждали и друг път. Нищо ново под слънцето. Въпреки, че все някой ще се опита да ме обори, и няма да му се получи. Щото ако се върнем малко назад, дори да са едни 10-ина години, особено първата година на всяко управление е била съпроводена с медиен слугинаж. Какво да се прави. Манталитет. А и народ, който е родил идиотската поговорка „преклонена главица сабя не я сече”, няма как да роди героически журналисти някак. Но като всяко нещо в историята и слугинажа не се повтаря буквално. Този, днешният, е новаторски по смисъла на еднаквостта. Всички вкупом си траят и се страхуват. Прекланят главицата, така да се каже. Но пък ми напомнят една друга история.

Преди години, когато Костов смяташе че ще управлява като същи Конрад Аденауер, най-малко 15 години, журналисти и (много повече) социолози си мълчаха за риска от наказателен вот. А наказанието зрееше бавно и полека, ден след ден. Костов обаче не знаеше. Когато си заидва Царя, единствената идея на Командира беше да го отстрани от президентската надпревара. Така и стана. Апропо, мислила съм си, какво ли щеше да се случи, ако Царя беше станал президент. Някой ще каже „да, бе! А ако баба беше мъжка..?”. Така е, но е интересно да се проектира бъдеще в миналото. И за да избегна лирическото отклонение ще премина направо към изборната нощ на онази, 2001-ва година. Най-изненадан от всички участници в играта беше Костов. И целият политически пейзаж се промени. Като с магическа пръчка. Иззад завесата на угодните социологически проучвания, правилните анализи и страхливците-партньори на (бившата)власт, изкочи нещо абсолютно ново, неочаквано и не непременно лошо.

Тъй като политическото тяло на една национална държава, поддържано в състояние на перманентна нестабилност и вкарано в центрофугата на времето, има способността с еднакъв апетит да поглъща и повръща играчи.

Нещо подобно се случи и преди една година, но с огромната разлика, че този път не бе покрито от информационна завеса, а напротив. Промяната беше маниферстирана, наслагвана и внушавана месеци наред.

С оглед на настоящата ситуация единственият въпрос, който си задавам е колко голяма ще бъде изненадата от реалностите. Тъй като новото днес е, че не става дума за информационна завеса, а за тотална подмяна и пропаганда, на която би завидял всеки среден диктатор. И като уточнение към въпроса, разбира се, стои темата с момента. Кога ще настъпи. Което, впрочем, е най-трудното за прогнозиране, поради тоталната неизвестност на параметрите.

Лятото е измамно с лекотата си. Само по себе си. Има едно неписано правило за революциите и климата, в чиято прегръдка сме и ние сега. Освен всички останали фактори.

И така, изненадата предстои. Не че това ще е кой знае какво преживяване. И не че възлагам на последиците кой знае какви надежди. Ако не друго, правилото показва, че по тези ширини нищо не се случва така, както би трябвало. Но пък нямам нищо против Бойко Борисов да се разсърди на нацията. Тъй като „шибаният” народ, който е „кофти материал”, както се знае от признанията на Премиера се усеща едва когато му бръкнат дълбоко в джоба. Иначе идеали, ценности..глупости някакви са това. И тогава ще започне такъв живот, че само си викам „дано”.

Здравей, България!

Всички сме братовчеди. Това беше казал един министър-председател* на същата наша държава. И се оказа по-прав, отколкото самият той е предполагал. И колкото и да ми е смешно, дори онзи ден викам на една приятелка – „дай да влезем тук (известно кафене, сборище на разноцветни политици, журналисти и всякакви подобни), стига само са ни слушали, нека да ни видят”, та в момента в който й го казвам, тя ме поглежда леко изнервено и ми отказва. В смисъл, айде стига! Аман от тъпи, ченгеджийски номера. Дори не се разсмя на шегата.
И най-сетне разбирам, че идиотското нещо, което се случва, не, не се случва, а се наслагва като китайска капка в общественото съзнание от повече от месец е покълнало, поникнало, цъфнало и вързало и гордо вее гнусничкия си плод.
Но ако се изчисти от шумове истерията ще станат ясни поне няколко неща. Че говорителите на всички родеещи се с този скандали са едни и същи, че главните лица и изпълнителите са едни и същи. И че всеки такъв скандал превъзбужда изключително качествено медийната гилдия. На всичкото отгоре се оказва много престижно някак да си подслушван журналист. Скъсаха се да се хвалят, че ги били подслушвали. Дори един уважаван колега, който отскоро се върна с мощ в занаята като водещ на спорно по качество неделно шоу, така гръмогласно изказа съмненията си, че май го били слушали, че чак агенции и вестници намериха новината за толкова значима, че я тиражираха.
Аз обаче искам малко да върна лентата и да си задам на глас два въпроса, които ми убягват изобщо в иформационното пространство, като пренебрегна вероятно тъпия въпрос какво толкова има да се чуе в едни такива разговори. Въпросът със слушането не е нито от вчера, нито от онзи ден. В суматохата даже и предпоследната истерия с двугодишния бюджет за тези дейности, който е близо 100 млн лв, се разми и потъна. Та питам се, ако тогава нямаше тази агенция (а нея наистина я нямаше) къде трябва да се търси корена на проблема с нерегламентираното подслушване?
И вторият въпрос. Ако в медиите са изнасяни данни и информации, които представляват заплаха за националата сигурност, защо един адски съмнителен като качество, но най-тиражиран вестник с име на почивни дни, не стана отдавна обект на каквато и да е итнервенция? Дето се казва, той дори си е на хартия, та няма нужда да се рови из интернет пространството. Че там цели фолиа има с гръмовни публикации за връзки, схеми, скандали и пр. До едно неподписани или подписани с някакви смешни имена.
И трети въпрос, като бонус към горните- защо един от най-гласовитите мераклии, управляващ големия град на държавата мълчи като пръднал в киното? Или е от глупост (което в случая трябва да се изключи, не поради невъзможност) или защото знае нещо в повече.
Поводът за скандала е „сивото време”. Времето, достатъчно отдалечено от следващите избори и в същото време достатъчно близо, за да бъдат изнервени до краен предел всички играчи. Времето на неизвестното им лично бъдеще. И на рухващата вяра в „последната надежда”.
А що се отнася до причината – причината е естествената съпротива на старата система срещу новата. Защото това или тези, които дърпаха конците близо 20 години, които живееха и съществуваха оплетени в безбройни невидими връзки, мислейки, че имат ясната визия за структура и влияние върху процесите, сега се объркаха. А може би просто остаряха. Не са модерни. Минало им е времето. Както изпусна момента онзи журналист, който толкова се постара да агажира вниманието на един от главните кукловоди, че последния заспа на масата. Трогателно. В едната ръка с вилица, в другата с чаша скъпо вино. Нещо като хляба и ножа, ама не съвсем. В което има дълбоко символично послание.

*Запазвам си правото, или задължението да не наричам никой от моите герои тук с истинските им имена. Разчитам на твоята интелигентост и информираност,Читателю.

Изгубени

От както го има, гледам с мазохистичен интерес нещото, наречено Биг Брадър.Е, не непрекъснато, но достатъчно. И винаги съм го разглеждала като един голям социален експеримент. До скоро. До като не го извадих от контекст и не открих друга, още по-гадникава причина да го има и то точно по този начин. Апропо, без това да е непременно необходимо на протокола, както вдъхновението идва от думи, така и в случая формалния повод беше думата „гадория”, която Сашо Диков повтори повече от 35 пъти в рамките на някакво друго, съпортващо въпросното шоу. Която оценка не му попречи да си отвиси свойски във въпросното студио, щото може и да е по тъп повод, но пък показването по телевизора си е ценност, независимо от всичко. Ако Остап Бендер беше герой на днешното време, чисто технически, щеше да възкликне не просто „Сбылась мечта идиота - попал в газету”, а попаднал в телевизора.
Какво постигнаха, методично и поетапно всички тези Брадъри. Нещо много важно – качиха и продължават да качват прага на търпимост на обществото до невероятни висини. Ако този праг на търпимост можеше да се сравни с прага на търпимост към болка, то ще се окаже, че ние сме в общество, на което можеш да отрежеш ръка, без главата да регистрира болката изобщо.
Или както се казваше в един стар анекдот, в който един гледал как друг методично си удря пръста с чук и го попитал не го ли боли и защо го прави и онзи отговорил, че боли, но още по-приятно му е когато не си уцели пръста.
С всяко следващо издание провокациите са все по-груби, а реакцията все по-слаба. В смисъл – всичко е позволено. Това вероятно има пряко отношение към шоуто, но не това е интересното. Ако преди две-три години (кога стартира това чудо не си спомням точно), сексът в лайфа беше изключително скандализиращ, иначе жадната за зрелища публика, после дойде сексът между лица от един пол, после или по същото време хомосексуалисти, после изевяра ачик-ачик и т.н. Апропо, освен за това, към което съм се устремила в анализа, тук интересното е, че тези провокации, и по-правило реакциите към тях са индикатор за тоталното отсъствие на какъвто и да е общестсвен морален код. Просто тотална липса на неписани правила. Какво остава пък за отношението към писаните. Та, ако се проследи градацията на провокациите до този момент само най-опасното и брутало физическо насилие не е показано на живо по телевизията. В същност само това остана. Някой да утрепе някого в ефир, а зрителите да гласуват „за” и „против” него (и моля! това да не се приема като подсказване, казано е най-отрицателния знак на света).
Та идеята ми е, че ако по телевизията е позволено всичко, защо наоколо да не е същото. Нали всичко е риалити. Следователно, когато пребиват журналист на улицата, това също е част от риалитито. Няма какво да разтревожи обществото. То има изключително висок праг на търпимост към провокацията. То няма морален кодекс. То вече не знае кои са добрите и кои лошите. Кое е позволено и кое забранено. Никаква дилема дори. Просто не си задава въпроси. Следователно не се налагат отговори.

Шесто чувство

Един приятел, известен с вкуса си към мъжете, модата и светските клюки ми довери, че се е предал на ментетата. Каза, че не вижда смисъл да даде шест цифрена сума за оригиален Lui Vuiton, когато може да си купи мега-качествео менте за една десета от цената на оригинала. Което само по себе си е знак за поредната културна революция, която е настъпила. Едно на ръка, че в световен мащаб мететата са един от най-ярките изрази на китайската експанзия, но по-интересното за мен в скромен, национален мащаб е културата на отношесние към марката.
Тъй като за тези 19 години от т.нар. „избухване на демокрацията” успяхме да се превъртим през различите консуматорски етапи – от всеядство, през маркопоклоничество и явно сега вече сме се приземили възторжено в реализма. Е, възможно е да е малко на едричко обобщението, но си струва да се замисли човек.
Въпреки, че вкуса към марката и лоялността към нея, независимо от цената й не е непременно положително качество. Спомних си една велика фраза на Ерих Кестнер, който беше възкликнал „Виждал съм и прости визонени палта”. Та в този смисъл доста прости марки се разхождат из публичото пространство, но това нито е тема, нито е важно.
Апропо, по повод ментетата, за малко да ми хруме да кажа, че трябва да се обърнем към ДАНС за изясняване на въпроса с оригиналите и лошите копия. Но само за малко. Тъй като тези дни, като направих една бърза рекапитулация, установих, че от създаването си до днес родното ФБР се е превърнало в нещо като мултивитамин за обществото. Всеки го консумира, без лекарско предписание, с вътрешното убеждение, че и да не помогне, няма да навреди.
Възможните обяснения за това изключително доверие са най-малко две. Иституционална стабилност въобще е едното. Но, тъй като не става въпрос за установена институция, това може да е най-обиковен израз на лутането по отношението на правилата и, разбира се, носталгията по силната ръка, която е в дремещо или откровено будно състояние у всеки втори унас. Без значение от обществения и социалния му статус.
Ние, като общество, по един много тъжен начин непрекъснато изпитваме потребност от това някой да ни казва кое е правилно и кое не и, най-вече, някой да раздава наказания от последна инстанция. Ето това е един от големите обществени проблеми на прехода, или както и да се нарича това това състояние, в което пребиваваме вече двайсетина години.
Много често излизат резултати от сравнителни проучвания, в които българите задължително заемаме челните позиции по нещастие, по песимизъм и по мрачни очаквания. Естествено и по бедност, ниски доходи и пр. В същото време, дори по-често от колкото това може да бъде регистрирано, изразяваме тази си необходимост – от бащица, от силна ръка или както и да го наречем като последна надежда. И тя си остава такава до следващия път, когато отново намираме поредната последна надежда.
Разбира се нещата никога не са толкова безадеждни, колкото изглеждат на първо гледане, но пък за сметка на това нищо не подсказва, че скоро ще се променят. Не знам дали това е песимизъм или оптимизъм. По-скоро опит за установяване на статуквото.
Защото всъщност няма никакво значение дали марката е оригинална или не. То е като с консумацията на услугата „платена любов”. Няма значение къде се изпълява, няма и значение дали е морално или не. Просто бизнес. Без данъци и без ангажиметни. Нещо като офшорна зона на удоволствията. Или като сбъднато правило от комунизма, което си спомням и до днес, точно, защото неможех да си обясня като постулат – „за всекиго, според потребностите, от всекиго, според възможностите”.

Stand-up-comedy*

Интензивността и струпването на обществени скандали се яви като заря, в чест на старта на поредния, последен за този мандат политически сезон. Няма обществен сектор, незасегнат от интрига или сакндални разкрития. Моля, някой да ме поправи, ако бъркам. Футбол, сигурност, земеделие, здравеопазване, медии, партии, синдикати, брашови организации, боклук и пожари. Пълен комплект. Казват, че е естествено, че дори е присъщо на демократичната действителност. В никакъв случай не е приложна теория на конспирацията. Просто част от шоуто. Както се прави по света.
В Америка за сравнение, където президентските избори са в ход, идеолозите хвърлиха ръкавица в лицето на общественото мнение с номинирането за вицепрезидент на меко казано спорната Сара Пейни. Губернаторката на Аляска, която има бременна малолетна дъщеря, 5-то дете, родено със синдром на Даун, признала, че пушила марихуана като млада, иначе бакалавър по журалистика и най-вече създаваща впечатлението, че говори каквото си иска. Голям гаф, беше първата реакция на анализаторите. Оказа се обаче гаф в анализа. Скандалната Пейлин вля онзи живец и енергия в кампанията на Маккейн, който така отчаяно му липсваше. Но въпросът не е в това. Просто тази жена се оказа добро шоу – тип „Отчаяни съпруги” за публиката.
В Тайланд пък министър-председателят Самак Сундарвей загуби поста си, тъй като съвместявал две длъжности – на премиер и на водещ на кулинарно шоу. Интересен, азиатски, бих казал модел. Нали и без това обичаме на ги коментираме с такъв етикет. Човекът си управлявал държавата, а в останалото време готвил пред камерите екзотични манджи, обилно гарнирани с политическа пропаганда. Впрочем, не виждам нищо лошо, ако пропагандата се преглъща с нещо вкусно. Но така или иначе Сундарвей бил отстранен и сега идва най-симпатичното от историята – очаква се Тайландския парламент да го избере отново. Шоуто трябва да продължи.
Унас естествено нещата са други. Няма по-популярно шоу от политиката. Дори бих казала, че политиците отдавна са и участници и водещи в телевизионни шоупрограми от типа на сутрешни блокове и пр. Неприятното е, че в предизборна ситуация, в каквато вече сме и ще пребиваваме в следващите 9 месеца, не се сещам какво ще роди политическото шоу, освен някое нехаресвано от родителите си недоносче. Режисура слаба, сценарии колкото искаш, а звездни актьори почти напълно липсват. Вярно, че е малко интелектуален този коментар, но пък гледам, че интелектуалците се раздвижиха отново (апропо, както винаги, когато се зададе редене на листи и рязане на баница), та рекох да се впиша в актуалния тон. Не, че с тях имаме едни и същи мотиви.
Това пък, от своя страна ми припоми за един култов образ от американското шоу – скандалния Лени Брус, който беше казал, че истинския мотив на всеки изпълнител е „Мамо, виж ме!”. Ако ще е така – нека, шоуто да продължи, но да не пропускаме „малката подробност” , че успехът му ще зависи от публиката, не от майката.

* Stand-up-comedy – от агл. буквално „стояща (изправена) комедия” - изключително популярен в САЩ шоу- формат, при който актьорът или актьорите са прави на сцената, без декор и други реквизити.

Сам вкъщи 65

Винаги съм знаела, че политиката не е пансион за благородни девици, но със същата сила винаги съм се удивлявала на драматическия потрес, в който някои изпадат, поели първите глътки мръсен въздух, поради една или друга своя „заслуга”. Разбира се, тази работа не е като онази и сигурно е много неприятно като се плесне някой от нищото в политиката, като се поовъртоли, и тя на свой ред да го овъртоли. Но пък е най-естественото нещо на света.
Бате Борисов е христоматиен пример за методична случайност на действия и думи и драматизъм в реакциите. Оргагнизиран хаос. Защо му трябва, примерно, да чака в Каденабия да му набият кофата, да му подредят министрите (дето май няма да се наложи изобщо да ги реди нито той, нито европейските християндемократи), да му направят коалицията и да го потопят закономерно. Апропо, за по-паметливите, в Каденабия беше нареден единствено кабинетът на Костов и то по силата на други обстоятелства, а не поради лечебния десен въздух, попил от старата слава на Конрад Аденауер. Бележка : новопокръстените десни да си прочетат в справочниците за Аденауер, а не като жената на Йордан Соколов (за нея също да потърсят там справка) да кажат, че неговата лекция била най-интересна. Вярно, че това беше доста отдавна, но пък късата памет никога не е била достойнство в този занаят.
Та ако изпадна в детайли има сума ти и примери за това, че момчето не е в час.
Ту ще няма предизборна коалиция на никаква цена, ту ще има някаква, ама само в краен случай. Ту е десен, но най-на света мрази Гаргамел, ту го харесва, а онова за гаргамела било случайно изпуснато. Глупост, с други думи. Но ето, че можел да се поправи. Нямаше да работи със стари лица, тъй като не знам какво си имал пред вид, но си работи и пее, както се казва. Хем не ще и да чуе за „Атака”, но в същото време на принципа, че като няма риба и ракът е риба, и „Атака” става за партньор. За опозиционни действия, уточнява пишман политикът. С други думи, както са казали французите „поради липса на нещо по-добро, човек спи дори и с жена си”.
Но така или иначе, за момента „Тройната опозиция” е почти шедовър в политическата дилетантщина на кмета. Тъй като имали общ корен - ЕНП, по неговите думи. Корен да, но не ЕНП, бих поправила малко лозунга. Ехото на кмета Цв. Цв. пък не до там елегантно разшири полето за отстъпление (май така се казва на военна терминология). Те продължавали най-да си искат самостоятелно да управляват, но ако не им се получи били готови да направят дясно-центристка коалиция с ДСБ и СДС. Такааааааа...Ясни са нещата. Само някакви си един-два месеца ни делят от трепетния момент, в който ще кажат, че хич таман не им се управлява, май.
Известен социален антрополог каза, че в брака между ГЕРБ и ДСБ не било ясно кой ще е мъжът и кой жената. Първо да си кажа, че не съм съгласна с него и имам някои съображения за това. Второ, да подкрепя тезата си с цитат, народно творчество, тъй като каквото е казал народът, все е по-мъдро от подписаните думи.
Та, в гората Зайчето и Белката завъртели страхотна любов. Романтика, чувства, планове за бъдещето. Толкова се влюбили, че решили да си направят общ дом и се оженили. Решили, естествено да си имат и дечица. Започнали да се опитват. Опитвали се, опитвали се, но нищо. Нямали дечица. След много време на опитване до изнемога, разбрали, че трябва да отидат да попитат Бухала, като старо и мъдро животно, защо след като толкова много се обичат, си нямат дечица. Изправили се пред него и казали – Бухале, мъдра птицо, ние сме толкова влюбени, толкова се обичаме, семейство сме и така дълго се опитваме да си имаме деца, а все нямаме. Защо е така!? Дали не е защото едното е зайче, а другото белка?
- Не, просто и двете сте момченца, отговорил мъдрият бухал.