Ads 468x60px

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА

събота, 22 декември 2007 г.

Сам в къщи II

Всъщност годината не беше толкова лоша. Както и да я погледнем. Но най-важното е, че Миглена Ангелова се омъжи. Пак. Всичко си дойде на мястото. Като България в ЕС. И скандалите ни – скандали. Вярно – балкански. Но, живот и здраве и до европейските ще стигнем.
Стандартът ни и той стандарт. Какъвто ни се пада. Цените бяха високи, заплатите малки. Даскаличките подскачаха по площадите до първия по-сериозен студ. Тази година започнахме да прилагаме думичките “трафик” и “задръстване” в целия им блясък. В София вече не можеш да се разминеш от коли по улицата. Не ми се вярва в тях да са само политици и бизнесмени. И няма да повдигна енигматичния въпрос за това, от къде, по дяволите, са им парите и за коли и за бензин, бе другари!? Да не говорим за предколедното състояние на магазините и плъзналите, с блеснал поглед купувачи на всевъзможни стоки. Които на всичкото отгоре се запасяват с храни така, сякаш утре настъпва световният глад или внезапно са им се образували по два стомаха.
Доказахме, че всеки народ си заслужава съдбата. За кой ли път. Във всяко едно отношение. Като че ли времето продължава да е все така динамично, като в китайско проклятие. Иначе нищо китайско няма в историята. Освен ресторантите, но това, естествено не е тема.
Сексът и тази година остана основание за какво ли не. Най-общо казано, продължи да произвежда власт. Властта, от своя страна пък продължи да се явява като основание за сексуални претенции. Къде в преносния, къде в прекия смисъл на думата. И в двете посоки, обаче трябваше да се внимава много, за да не попаде човек от страната на булката. Щото не е готино. Дори и когато булката е малко употребявана. Справка М. А.
Като казах европейски, ей онзи ден много се зарадвах на един случаен френски гражданин, който поощри техния Саркози за новата му приятелка, с аргумента, че като бил сексуално щастлив управникът, щял да ръководи държавата по-добре и респективно французите и те да стават по-щастливи. Чудна европейска практика. Предлагам тутакси да я вземем на въоръжение. Щото ние французите на френска любов няма да ги учим, все пак.
А то унас, все още тъмни балкански субекти, макар и с елемент на поевропейчване се разхождат. Илюстрира го и народното творчество чрез вица, за един, дето се прибрал вкъщи и заядливо казал на жена си. Я да те видя, като си толкова ербап, можеш ли да ми кажеш нещо, дето хем ще ме зарадва, хем ще ме ядоса. И тутакси получил отговор, че на комшията му е по-малък. С други думи тук интересното не е смешката, а положителното развитие на лирическите герои. Тъй като, ако вицът беше от преди десетина години, той щеше веднага да я опердаши. А сега само я стресира с въпроси, но пък това стимулира интелектуалната дейност.
С други думи равносметката е, че сметката е равна и не особено вълнуваща в цялост. И, дай Боже, още по-малко такава да бъде и за напред. Щото аман от интересно време.

Няма коментари:

 

Sample text

Sample Text

Sample Text