Приказка за стълбата

Тъй като сме малка държава, съвсем логично сме и клюкарска такава. Както обобщаваше съпруг на една зам.главна редакторка във влиятелен вестник – тук всички или сме роднини, или сме приятели, или сме съученици или имаме общи такива. Т.е. клюките покълват и никнат като в нива на подпомогнат с европейска субсидия селянин. По три реколти на сезон. В случая сезонът е перманентен обаче.
Та донесе клюката как президент, генерал и група бизнесмени и интелектуалци (което в политически превод означава кандидати я за депутати, я за министри) разпределили роли и позиции за близката една година, като решили, че за това време ще има два кабинета. Един служебен и след него един редовен. Съвсем естествено определили бащата и майката на кабинетите(революционното е, че те се помещават в едно тяло), определили премиерите и министрите и начертали екшън-план.
Впрочем, предупреждавам, че тъй като това е тема не за мнозина, вероятно не е интересна за повечето. Не я четете, ако скучаете.
Всичко изглеждало добре измислено, но поради политическа дилетантщина или обикновена лакомия нещо си разритали колибите участниците.
Станало ясно, че онзи, дето уж щял да бъде премиер за малко, всъщност си пожелал да е за постоянно, така да се каже. Този пък, дето трябвало да е постоянният, адски се подтиснал и обидил. И, както си му е реда, наритал в ъгъла кучето, което, неблагодарно го залаяло и то още преди да го нахрани.
Бащата и майка се обидил страшно, че вместо да му се отчете родителската роля и да си изпълни функцията, явно се налагало да приеме мисълта за пенсия и да си измисли достойни за един дядо занимания. Наранил го и един дворцов скандал с придворна дама, която изключително ловко прескачала от дворец в дворец и плетяла интриги. Някъде тя оплитала монарха в дългите си женски пипала, другаде омагьосвала приближените на царя, а него просто излъгала. Ама ей така, откровено.
Когато разбрали, че няма да им се получат нещата, героите постъпили както се постъпва в такива случаи – всяка коза за свой крак.
Несбъднатия родител извадил показалката, несбъднатия премиер изтичал в Брюксел за да плаче на рамото на лидера на ЕНП (май не са го прегръщали достатъчно като малък), а част от министри и пр. мераклии драснали към Щатите, може би с надеждата, че там ще научат някакви специални мурафети. Не чух какво направил другия несбъднат премиер, но прочетох, че се е заклел, че няма да бъде такъв. Не си спомням някой да го е канил.
Придворната дама се притаила в скута на един от потърпевшите и зачакала да се размине бурята, докато всички нейни колеги се напреварваха да обясняват, че не са такива, каквито се опитват да ги изкарат. Без да разбирам как Те и Тя се оказаха в един занаят!?
Всичко това обаче са клюки, както казах в началото. На мен такива ми ги разказват. Може за други да са различни. Знае ли човек.