Алхимия на любовта

Властта е най-мощният афродизиак, беше казал на времето феноменалният играч Кисинджър. Като във власт той обобщава естествено и тази над парите, и тази над хората.
Лощото на този афродизиак е единствено трайното пристрастяване, от което няма отърване. Справка – каквото си поискате и тук унас и по света навсякъде.
А що се отнася до родните примери – риболовецът и доскорошен шеф на пътищата Веселин Георгиев, който стана по-известен с привързаността си към семейните ценности е подходящ за рекламно лице на кампания от типа “После родината, най-обичам християнското семейство”. Пък и в случая за сестра не говорим.
С него обаче не се изчерпват примерите на тежко пристрастяване. Да вземем две идеи, които обикалят публичното пространство тези дни.
Тази за катаджиите, които да носят по десет лева на стотинки в джоба и митничарите, които (доста по-облагодетелствани) могат да притежадат джобни не повече от 50 лева на ден.
Става дума за мащабна превенция на корупцията, явно. Или за триумф на скодоумието. Не съм сигурна още.
Е, дори и да се приеме идеята, най-много да се затруднят в Монетния двор в отсичането на милиони стотинки и съпругите на катаджиите, които ще трябва да кърпят джобове до припадък.
Както каза една позната “душко, на тез момчета не им е лесно”. Ами така си е, видно отвсякъде.
Сакрози пък ( който ми е любим герой) не си губи времето да си ползва афродициака не по предназначение, ами се ожени за Бруни, осъди самолетна компания, че му продала снимките и сега сигурно е ред да поработи върху положителния прираст на французите.
В нашия случай нещата винаги са по-прозаични.
Лошото е, че освен банални изглеждат и пределно безсмислени. Като това със стотинките.
Ако се вярва на декларациите, които се сипят през ден, на определена категория от политиците властта им действа не като афродизиак, ами като диуретик. Да не кажа нещо по-така.
Снимка с Ален Делон например дойде да покаже мощната подкрепа на застарялата френска кино икона към родния политически чалга-хит в лицето на софийския кмет. Вярно, че е изсмукан от кутрето този ПР, но пък е с френски нюанс. Пък и щом го радва...
Това вече е въпрос на избор, не на власт.
По-забавното е поведението на събратята му по европартия, които пък тъкмо да се обединят в един десен юмрук опозиционен и решиха, че не щат предсрочни избори. Не се знаело кой кого или по-правилно кой какво след изборите. Отдавна трябваше да открият и те тази топла вода.
Рано или късно нещата се подреждат.
Или се доразбъркват.
Мисля, че това вече е достатъчно за да стане ясна формулата.