Пич, къде ми е колата

Къде е границата на здравословната прозрачност и нечистото надничане през ключалката е въпрос, който си задавам не за първи път, естествено, но на който този път реших, че е време да си отговоря. Поводът дойде в Хисар, когато срещнах недоволните погледи и нескритото негодувание на журналистите, от това, че решенията, видите ли се взимали “на тъмно”. Интересът ми беше подкрепен и от многократните саркастични подмятания в стил “на мен там ми беше мястото, ама не знам защо нещо не ми се получи”, които колега, уважаван водещ на сутрешен блок, неуморно повтаря всяка сутрин от тогава с повод и без повод. “На тъмното” създаде за гилдията още една мистерия, която никой не иска да си обясни (не че неможе), а именно: “защо по дяволите, като написахме, че ще има ремонт на кабинета, такъв не се състоя по нашия сценарий”. Една колега дори проплака по повода. Мъка си е това.
Та въпросът е за интересът. Струваше ми се логично да е априори известно, че решенията се взимат, т.е. това е процес, лаборатория, процедура. В него публичния интерес е меко казано подранил, още повече, че лично аз се съмнявам, че публичния интерес и журналистическия в случая съвпадат. Да не говорим за ремонта, тъй като и той както е известно е въпрос на решение, а не на публикация или емисия. Т.е. някак не се поддават на планьорките и редакторските задачки тез неща.
Да ме прощават колегите, но тях, за разлика от политиците не са ги избирали, та да им е дадено да взимат решения от такъв характер. Виж, като ги изберат – това вече ще е друга бира. Дето се казва, тогава по-простите политици ще им драскат по вратите да питат за едно или друго. Но до тогава има време.
Тъй като нездравословното интимничене с властта може да роди единствено презрението на двете гилдии една към друга, съм длъжна да отбележа, че и изполинските усилия да повдигнат завесата се свеждат до обнародването на фундаментални новини за менюто на вечерята и хавлиите в банята. От това пък може да се заключи, че ако заседания от такъв характер станат открити, трябва да очакваме компетентно осветяване на тайните на спалното или, опазил Бог, другото бельо. Което пък си е важно, ако питаш някои...Няма да ги посочвам, щото те си се знаят. Пък и това не вярвам да интересува някого, освен самите тях.
И във връзка с горното, политиците пък се потискат и започват къде по-меко, къде не да размахват показалец. И така от дума на дума се ражда историята за виртуалната и реалната политика, в която се разказва за онзи, дето предложил на жена си да заработи 1000 долара с един много черен афро-американец (да не забравяме толерантността, като такава), на тъща си и тъст си също и за негов ужас те и тримата приели. От там пък лирическият герой си направил извода, че виртуално е станал притежател на 3 000 долара, но реално си живее с две курви и един гей. Да не кажа по-тежката дума.
И тъй като това е просто виц, дълбоко се надявам никой да не се припознае в него. Ако пък все пак някой реши, че 1000 долара са хиляда долара, това е само и единствено проблем на неговия морал и за щастие няма обществен характер.